Ново обезщетение за бащите и осиновителите на деца до 8-годишна възраст се въвежда от 1 август
От 1 август 2022 г. влизат в сила изменения и допълнения в Кодекса на труда (КТ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които се въвежда право на отпуск и парично обезщетение на бащите/осиновителите на деца до 8-годишна възраст.
Правото на отпуск и обезщетение на бащите/осиновителите на деца до 8-годишна възраст е за период от 2 месеца, при положение че те не са ползвали отпуските при раждане на дете (след 6-месечна възраст на детето), отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, на които имат право със съгласието на майката, както и тези при смърт или тежко заболяване на майката. Когато бащата/осиновителят е ползвал някои от тези отпуски за период по-малък от 2 месеца, той има право на отпуск за разликата между 2 месеца и ползвания отпуск.
До обнародването в Държавен вестник на изменения и допълнения в Наредбата за паричните обезщетения и помощи (НПОПДОО) и в образците към нея, със заповед на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) са утвърдени следните образци:
- заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на основание чл. 53ж от КСО;
- удостоверение от осигурителя относно правото на парично обезщетение на осигурено лице (сега действащото приложение № 10 към НПОПДОО);
- удостоверение относно правото на парично обезщетение на самоосигуряващо се лице ( сега действащото приложение № 11 към НПОПДОО).
Утвърдените от управителя на НОИ образци са публикувани на официалната интернет страница на НОИ в рубриката “За клиента”/“Формуляри”/“Формуляри и образци за временна неработоспособност и майчинство” на интернет страницата на институцията (www.nssi.bg).
До 14 септември 2022 г. включително в НОИ ще се приемат данни от старите образци на удостоверения, приложения № 10 и 11 за изплащане на парични обезщетения. В периода от 15 до 18 септември 2022 г. ще бъде преустановено приемането на данни от удостоверения, поради актуализирането на програмните продукти и системи, обслужващи приемането и валидирането на данни за изплащане на паричните обезщетения.
След 18 септември 2022 г. ще се приемат само данни от утвърдените от управителя на НОИ образци на удостоверения (в сила от 01.08.2022 г.), независимо за кои периоди ще се отнасят. Изискванията към структурата, формата, използваните номенклатури и контрола на подаваните данни по тези удостоверения са публикувани в рубриката „Е-услуги и справки“/„За разработчици на софтуер“/„Електронен обмен на данни за изплащане на парични обезщетения от ДОО“.
В периода между 15 и 18 септември 2022 г. в рубрика „Е-услуги и справки“ на сайта на института ще бъде публикувана нова версия с изменения и допълнения в самостоятелно работещия програмен продукт на НОИ за въвеждане, контрол и изпращане на данни от удостоверения, приложения № 9, № 10 и № 11 към НПОПДОО.
Източник: НОИ
Отпуски и парични обезщетения по бащинство
Бащите с деца до 8-годишна възраст вече могат да ползват новия бащински отпуск до 2 месеца и парично обезщетение от Националния осигурителен институт за него. Отпускът бе приет набързо в последните дни на последното Народно събрание и влезе в сила от 1 август. НОИ направи и разяснения как се заявява обезщетението.
Правото на отпуск и обезщетение на бащите/осиновителите на деца до 8-годишна възраст е за период от 2 месеца, при положение че те не са ползвали отпуските при раждане на дете (след 6-месечна възраст на детето), отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, на които имат право със съгласието на майката, както и тези при смърт или тежко заболяване на майката. Когато бащата/осиновителят е ползвал някои от тези отпуски за период по-малък от 2 месеца, той има право на отпуск за разликата между 2 месеца и ползвания отпуск, разясняват от осигурителния институт.
До обнародването в Държавен вестник на изменения и допълнения в Наредбата за паричните обезщетения и помощи и в образците към нея, със заповед на управителя на НОИ) са утвърдени следните образци на документи:
- заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на основание чл. 53ж от КСО;
- удостоверение от осигурителя относно правото на парично обезщетение на осигурено лице (сега действащото приложение № 10 към наредбата);
- удостоверение относно правото на парично обезщетение на самоосигуряващо се лице ( сега действащото приложение № 11 към наредбата).
От началото на 2009 г. с допълнения в разпоредбите на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване
се даде законова възможност бащите да излизат в 15-дневен отпуск при раждането на детето си, както и да излизат в отпуск по бащинство след навършване на 6-месечна възраст на детето и да получават парични обезщетения от държавното обеществено осигуряване за времето на тези отпуски.
Ако желаете повече информация за счетоводните ни услуги се свържете с нас!
Какво трябва да знаят бащите, които искат да се възползват от тези два вида отпуски и обезщетения, и съответно длъжностните лица, които разрешават тези отпуски и представят необходимите документи за изплащане на обезщетенията в съответното ТП на НОИ?
Правото на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписването му от лечебното заведение е уредено в чл. 163, ал. 7 от КТ. Условието за придобиване право на този вид отпуск е майката и бащата да се намират в брак или да живеят в едно домакинство и бащата да е припознал детето. Редът за разрешаването и прекратяването на отпуска и необходимите документи са определени в чл. 45а отНаредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).
Промоционални цени за регистрация на фирма, промяна в обстоятелствата, прехвърляне на дялове и др.
15-дневният отпуск при раждане на дете се ползва въз основа на писмено заявление от бащата, отправено до предприятието. Към заявлението бащата прилага копие от акта за сключен граждански брак или декларация в свободен текст от бащата и от майката, че бащата е припознал детето и те живеят в едно домакинство (последните две условия трябва да са изпълнени едновременно), както и документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето. Този документ може да бъде служебна бележка, удостоверение, епикриза или друг официален документ, стига той да съдържа датата на изписване на детето от лечебното заведение.
Отпускът се заявява и ползва в календарни дни и може да бъде разрешен най-рано от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от датата, посочена в заявлението, като ако бащата няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно и да мотивира отказа си.
Направете консултация с нашата счетоводна кантора в София за повече информация!
15-дневният отпуск при раждане на дете се прекратява, когато по време на ползването му:
– бракът бъде прекратен с влязло в сила съдебно решение;
– бащата престане да живее в едно домакинство с майката на детето;
– детето бъде дадено за осиновяване;
– детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
– детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
– детето почине.
При настъпване на някое от посочените обстоятелства бащата е длъжен да уведоми предприятието незабавно, което от своя страна да прекрати отпуска. Извън изброените обстоятелства този отпуск може да бъде прекратен от бащата по всяко време по негово писмено заявление до предприятието.
През времето на 15-дневния отпуск при раждане на дете на бащата се изплаща парично обезщетение от държавното обществено осигуряване на основание чл. 50, ал. 6 от КСО, ако отговаря на условията, поставени в чл. 48а от КСО.
Условията, на които трябва да отговаря бащата, за да има право на парично обезщетение, са:
– да му е разрешен съответният вид отпуск;
– да е осигурен за общо заболяване и майчинство към деня на разрешения отпуск;
– да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство към деня на разрешения отпуск;
– да не е лишен от родителски права и родителските му права да не са ограничени.
Другите необходими условия се отнасят до детето и те са:
– да не е дадено за осиновяване;
– да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
– да не е настанено за отглеждане в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Правото на осигурения баща на парично обезщетение при раждане на дете за срок до 15 календарни дни се придобива от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Ако началото на отпуска е от дата, която е по-късна от датата на изписването на детето от лечебното заведение, тогава и правото на обезщетение е от тази по-късна дата. При раждане на близнаци, ако изписването им е в различни дни, бащата избира спрямо коя от датите да ползва 15-дневния отпуск.
Периодът, за който се изплаща обезщетението, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни (и то с фиксирани начална и крайна дата – не по-рано от датата на изписването и не по-късно от 15-ия календарен ден, който се брои считано от датата на изписването), но може да е по-къс – когато отпускът се ползва за по-малко от 15 календарни дни или когато бащата няма необходимия 12 месеца осигурителен стаж.
Ако към началото на разрешения отпуск бащата няма необходимия стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство, отпускът му е неплатен, като времето се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО. В случай че през периода на отпуска бащата придобие необходимия стаж, изплащането на паричното обезщетение започва от следващия ден.
Прекратяването на осигуряването на бащата не води до прекратяване на изплащането на обезщетението – на основание чл. 52 от КСО то продължава да му се изплаща до изтичането на 15-ия календарен ден. Прекратяването на осигуряването на майката също не води до прекратяване на изплащането на обезщетението на бащата.
Съгласно чл. 4а от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) паричните обезщетения по чл. 50, ал. 6 от КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация по образец, приложение № 13 към наредбата. Заявление-декларацията се попълва от бащата и се предава на предприятието осигурител, което го представя в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) по реда, определен в НИИПОПДОО. В заявление-декларацията бащата декларира дали са налице изброените по-горе условия, необходими за отпускане на паричното обезщетение. При промяна на декларираните обстоятелствата той се задължава в срок 3 работни дни да подаде пред осигурителя декларация за промяната. Изплащането на паричното обезщетение се прекратява при настъпване на същите обстоятелства, които водят и до прекратяването на отпуска.
Осигурителят в съответния раздел на приложение № 13 вписва дали лицето е осигурено към деня на настъпването на риска и дали към този ден има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. В случай че към деня на настъпването на риска бащата няма необходимия стаж, но ще го придобие преди изтичането на периода, за който му е разрешен отпускът, осигурителят вписва датата на придобиване на стажа. Към заявление-декларацията, приложение № 13, се прилагат заверени от осигурителя копия от заповедта за разрешаване на отпуска на основание чл. 163, ал. 7 от КТ и от документа от лечебното заведение за датата на изписването на детето от него, както и декларация с данните за банковата сметка, приложение № 7 към НИИПОПДОО. Ако бащата е самоосигуряващо се лице, към заявление-декларацията се прилагат оригиналният документ от лечебното заведение за датата на изписването на детето и декларацията с данните за банковата сметка.
Правото на бащата да ползва отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни (това е отпускът при бременност и раждане) вместо майката и с нейно съгласие е уредено с новата ал. 8 на чл. 163 от КТ. Разрешаването и прекратяването на отпуска, както и необходимите документи са определени в чл. 45б от НРВПО. За разлика от 15-дневния отпуск при раждане на дете отпускът освен от бащата може да се ползва и от осиновителя.
Този отпуск също се ползва въз основа на писмено заявление от бащата/осиновителя, отправено до предприятието. Към заявлението бащата/осиновителят прилага копие от акта за раждане на детето и декларация за съгласие от майката/осиновителката и от бащата/осиновителя за ползване на остатъка от отпуска поради бременност и раждане, за която има утвърден образец – приложение № 8 към НРВПО.
Отпускът се заявява и ползва в календарни дни и може да бъде разрешен най-рано от датата, следваща датата на навършване 6-месечна възраст на детето. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от датата, посочена в заявлението, като ако бащата/осиновителят няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно и да мотивира отказа си.
Отпускът след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни се прекратява, когато по време на ползването му:
– бащата/осиновителят е лишен от родителски права или неговите родителски права са ограничени по установен ред;
– детето бъде дадено за осиновяване;
– детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
– детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
– детето почине;
– осиновяването бъде прекратено от съда;
– майката/осиновителката поиска тя лично да ползва отпуска;
– трудовото правоотношение на майката/осиновителката бъде прекратено.
При настъпване на някое от посочените обстоятелства бащата/осиновителят е длъжен да уведоми предприятието незабавно, което от своя страна да прекрати отпуска. Извън изброените обстоятелства този отпуск може да бъде прекратен от бащата/осиновителя по всяко време по негово писмено заявление до предприятието. Ползването на този отпуск от бащата/осиновителя не се прекратява, когато майката/осиновителката ползва друг вид отпуск, например за временна неработоспособност или за отглеждане на предходно дете.
През времето на отпуска след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни на бащата/осиновителя се изплаща парично обезщетение от държавното обществено осигуряване на основание чл. 50, ал. 7 от КСО, ако отговаря на условията, поставени в чл. 48а от КСО.
Условията, на които трябва да отговаря бащата/осиновителят, за да има право на парично обезщетение, са:
– да му е разрешен съответният вид отпуск;
– да е осигурен за общо заболяване и майчинство към деня на разрешения отпуск;
– да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство към деня на разрешения отпуск. Ако такъв не е налице, бащата ползва неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО. При придобиване на необходимия стаж изплащането на обезщетението започва от следващия ден;
– да не е лишен от родителски права и родителските му права да не са ограничени.
Другите необходими условия се отнасят до детето и те са:
– да не е дадено за осиновяване;
– да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
– да не е настанено за отглеждане в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Прекратяването на осигуряването на бащата/осиновителя не води до прекратяване на изплащането на обезщетението – на основание чл. 52 от КСО то продължава да му се изплаща до изтичането на 410-ия календарен ден. Прекратяването на осигуряването на майката обаче води до прекратяване изплащането на обезщетението на бащата.
Паричните обезщетения по чл. 50, ал. 7 от КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация по образец към чл. 4б от НИИПОПДОО, приложение № 14. В заявление-декларацията бащата/осиновителят декларира дали са налице необходимите условия за отпускане на обезщетението, както и задължението да подаде декларация при промяна на декларираните обстоятелства. Срокът за деклариране на промяна в обстоятелствата е 3 работни дни от настъпване на съответното обстоятелство. Обстоятелствата, водещи до прекратяване на обезщетенията, са същите, които водят и до прекратяването на отпуска.
Към заявление-декларацията се прилагат заверени от осигурителя копия от заповедта за разрешаване на отпуска на основание чл. 163, ал. 8 от КТ и от удостоверението за раждане на детето и декларация с данните за банковата сметка, приложение № 7 към наредбата, и др. в зависимост от случая. След като осигурителят впише данните за осигуряването и за осигурителния стаж, представя заявление-декларацията заедно с приложенията в съответното ТП на НОИ по реда, определен вНИИПОПДОО. Ако бащата/осиновителят е самоосигуряващо се лице, към заявление-декларацията се прилагат оригинал за справка и копие от удостоверението за раждане на детето и декларацията с данните за банковата сметка.
Начинът за изчисляване на паричните обезщетения по бащинство е уреден в чл. 41 и 49 от КСО и чл. 16 – 20 от НИИПОПДОО.
Накратко казано – и двата вида парични обезщетения се изчисляват в размер 90 на сто от доходите, върху които са осигурявани лицата. Периодът, от който се определя базата за изчисляване, обхваща 12 последователни календарни месеца, предхождащи месеца, през който е началото на съответния вид отпуск. Сборът от доходите, от които се изчисляват обезщетенията, се разделя на броя на работните дни по календар за 12-месечния период. Полученото се умножава по 90 на сто и се получава дневното парично обезщетение при бременност и раждане. Тъй като дневното парично обезщетение не може да надвишава среднодневния размер на нетното възнаграждение за същия 12-месечен период, се съпоставя с него. По-малката от двете величини, но не по-малко от минималната дневна работна заплата за страната за съответния период, е дневният размер на паричното обезщетение, който се изплаща на лицето.
Източник: https://zakonnik.bg/