Една от новостите в измененията и допълненията в Кодекса на труда (КТ) е, че на работодателя е дадено правото сам, едностранно да увеличава трудовото възнаграждение.
Възнаграждението е основен елемент на трудовото правоотношение. Работникът/служителят предоставя работната си сила възмездно, т.е. срещу възнаграждение. То се определя, т.е. договаря, с трудовия договор или със споразумението по чл.107 КТ при възникване на трудово правоотношение при избор или конкурс. Неговият размер може да се променя отново по пътя на договарянето и се реализира чрез допълнително споразумение към трудовия договор.
По начало едностранното изменение на трудовото правоотношение е недопустимо. В чл.118, ал.1 КТ се съдържа правилото, според което страните по трудовото правоотношение не могат едностранно да променят съдържанието на трудовото правоотношение, освен в предвидените от закона случай. Такива например са случаите, при които работодателят може да възлага друга работа при производствена необходимост, или при престой без съгласието на работника (чл.120 КТ), както и познатата на всички командировка (чл.121 КТ). С добавената в чл.118 КТ нова ал.3 е създадена още една законова възможност за работодателя да промени едностранно трудовото правоотношение.
Според тази нова алинея работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение.
Нуждата от тази промяна е спорна. И досега, когато даден работодател е искал да увеличи възнаграждението, той е имал възможност да го направи макар и формално да е било нужно да се премине през допълнително споразумение към трудовия договор. Едва ли практиката познава случаи, при които работник/служител би отказал да подпише допълнително споразумение с което се увеличава трудовото му възнаграждение.
Можем да предполагаме, че това право за работодателя ще се използва за облегчаване на отношенията между страните. И когато това е възможно без преговори и подготовка на допълнително споразумение към трудовия договор, размерът на възнаграждението да бъде увеличен едностранно от работодателя. По негова лична преценка и негова инициатива. Работодателят обаче не може едностранно да определи трудовото възнаграждение при сключване на трудовия договор, а само да увеличи неговия размер.
Текстът не дава възможност на работодателя да намалява вече договорено възнаграждение. Не може да се намалява и възнаграждение, чийто размер е бил увеличен едностранно от работодателя в предходно време.
Макар и да не е записано изрично, това право на работодателя следва да се реализира в писмена форма. Защото поначало трудовите правоотношения имат формален характер, а в случая става дума и за възнаграждение. Нормално е да предположим, че в заповедта или нареждането освен името на работника/служителя ще се посочат размерът на увеличението, моментът, от който то се въвежда и длъжностните лица, на които следва да се връчи с оглед изпълнението. Писменият акт, с който е увеличено възнаграждението, следва да бъде връчен на съответния работник/служител. Другата възможност е лицето да бъде запознато срещу подпис. И в двата случая актът трябва да се приложи в трудовото му досие.
Източник: https://www.segabg.com/