Работно време

При сключване на трудов договор задължително условие е уговарянето на продължителността на работния ден или седмица.

На практика това означава предварително да се уговори какво ще бъде работното време на работника или служителя. Има различни видове работно време и различни начини на неговото отчитане и всички те са разписани в глава 7 на Кодекса на труда „Работно време и почивки”. Работно време е всеки период, през който работника или служителя е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Предварителното уговаряне на работното време е задължително, но то може да бъде променяно в хода на действие на трудовия договор. Разпределянето и отчитането на работното време е задължение на работодателя, който разписва правила за това. Важно е да отбележим, че тези правила трябва да са част от правилника за вътрешния трудов ред. В този правилник следва да бъдат определени началото и края на работния ден, редуване на смените – при сменен режим на работа, почивките по време на работа, времето на задължително присъствие в предприятието – когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите – там където се работи непрекъснато, начина на отчитане на работното време и други въпроси свързани с разпределението на работното време или с организацията на работния процес в предприятието.

Разпределение на работното време

Разпределението, както вече казахме се определя в правилника за вътрешния трудов ред. В предприятия, в които организационния процес позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. В тези случаи работодателят определя времето, през което работника или служителя трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начина на отчитането на работното време. Извън задължителното присъствие в предприятието, работника или служителя сам определя началото на работното си време. В зависимост от характера и организацията на трудовия процес работния ден може да бъде разделян на две или три части. При разделяне на работния ден броят на прекъсванията, без обедната почивка, не може да бъде повече от две за един работен ден, а продължителността на всяко прекъсване, с изключение на обедната почивка, не може да бъде по-малка от един час.

При разделяне на работния ден на части, както и при работно време с променливи граници не може да се нарушават минималните размери на обедната (не по малко от 30 минути), междудневната (не по-малко от 12 часа) и седмичната (48 часа при нормална продължителност на работното време и не по-малко от 24 часа в особени случаи) почивки. Когато работното време е с променливи граници но е избран метод за подневно изчисляване счита се, че то има нормална продължителност.

 

Нормална продължителност на работното време

Нормалната продължителност на работното време е до 8 часа. Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Когато в трудовият договор не е уговорено друго се счита, че същия е сключен за нормална продължителност на работния ден и седмица.

Удължаване на работното време

Работодателят, при производствени причини, може едностранно да удължи работното време през някои работни дни и да го компенсира чрез намаляването му през други работни дни. Продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото. Освен това, в случай на удължаване на работното време, то не може да надвишава 48 часа седмично, а за лицата с намалено работно време – 40 часа седмично. Също така удължаване на работното време се допуска за не повече от 60 работни дни за една календарна година и за не повече от 20 работни дни последователно.

При въвеждане на удължено работно време работодателят следва да поиска съгласие за работа при такива  условия от някои работници и служители. Това са майки на деца до 6 годишна възраст или майки, които се грижат за деца с увреждания – независимо от възрастта им, от трудоустроените – ако здравен орган е заключил писмено, че това не се отразява неблагоприятно на тяхното здраве, както и учащите се без откъсване от производството. Съгласието се дава в писмен вид за всеки отделен случай.

Когато въведе удължаване на работното време, работодателят е длъжен да го компенсира чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването в посочения срок, работника или служителя има право сам да определи времето, през което ще се осъществи компенсирането, като за това трябва писмено да уведоми работодателя най-малко две седмици предварително. В случай, че трудовото правоотношение на работника или служителя бъде прекратено преди да се извърши компенсиране на удължаването, отработената от лицето разлика над нормалната продължителност на работното време се заплаща като извънреден труд.

Работодателят прави удължаването със заповед и след като е изпълнил редица други задължения. На първо място той трябва да се консултира с представителите на синдикалните организации, както и с представителите на работниците и служителите. Освен това работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда при удължаване на работното време. След като е извършил тези си задължения той издава писмена заповед, в която се определят – начална и крайна дата на удължаването, звената и работните места, а по възможност в нея могат да бъдат вписани и имената на работниците и служителите, за които се отнася удължаването. Заповедта може да бъде издадена не по късно от 3 работни дни преди началната дата на удължаването на работното време а работодателят е длъжен незабавно да уведоми работниците и служителите, за които тя се отнася. Той също е длъжен да уведоми и да предостави препис от заповедта на съответната инспекция по труда, в срок 2 работни дни от издаването и.

В същата или в отделна заповед работодателят следва да определи длъжностно лице, което води специална книга за отчитане на удължаването и компенсирането на работното време. Определеното лице прави вписвания в специалната книга, в която се посочват номер и дата на заповедта за удължаване на работното време, данни от проведените консултации със синдикатите и работниците и служителите, начална и крайна дата на периода на удължаване, дните и времето на удължаване, номер и дата на заповедта за компенсиране, както и номерът на писмото с което е уведомена съответната инспекция по труда.

Когато на работниците и служителите се заплаща според времетраенето тяхното възнаграждение не се променя при въвеждане на удължаване и компенсиране на работното време.

Намалено работно време

Намаленото работно време се установява с нормативен акт или акт на министерския съвет за определени работи. Всички те са определени с Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Обикновено това са работи извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на работното време води до ограничаване на рисковете за здравето на работниците и служителите. В някои случаи водещо е здравословното състояние на работниците и служителите и/или тяхната възраст. Така например право на седем часов работен ден имат работниците и служителите с пълна загуба на зрението, независимо от вида на извършваната работа, а за работници и служители, които не са навършили 18 години нормалната продължителност на работния ден не може да надвишава седем часа.

Работниците и служителите в предприятието, които имат право на намалено работно време по горе споменатата наредба, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представители на синдикални организации, с представителите на работниците и служителите и със службата по трудова медицина. Тук е мястото да споменем, че лицата извършващи работите, определени с наредбата, с изключение на незрящите и лицата под 18 годишна възраст, имат право на намалено работно време само ако извършват тези работи за не по-малко от половината, от установената с Кодекса на труда, нормална продължителност на работното време а именно 4 часа.

С намаляване на работното време за работниците и служителите не се променят договорените с трудовия договор месечно трудово възнаграждение и други права по трудовото и осигурително законодателство.

Нощен труд на работещите при намалено Работно време

Когато работниците и служителите с намалено работно време, полагат нощен труд, неговата продължителност не може да бъде по-дълга от дневната продължителност на работното им време и не повече от установената в Кодекса на труда нормална продължителност на работното време през нощта т.е. 7 часа при 5 дневна работна седмица.

Непълно работно време

При сключване на трудов договор страните могат да уговорят работата да се извършва през част от законоустановеното работно време. В тези случаи месечната продължителност на работното време е по-малка в сравнение със същата на работници и служители, които работят при условията на пълно работно време в същото предприятие на същата или сходна работа. Трябва да обърнем внимание на тава, че работници и служители, които сключват договори за непълно работно време, не мога да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от работещите на пълно работно време само заради това, че са сключили такъв трудов договр. Тези лица ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат останалите работници и служители, сключили трудов договор за пълно работно време. Разбира се това условие няма да важи, когато правата дадени с нормативен акт се определят в зависимост от продължителността на работното време, продължителността на трудовия стаж или други фактори.

Освен казаното до тук работодателите, сключващи трудови договори за работа при непълно работно време, трябва да имат предвид, че когато контролен орган установи, че работник или служител работи извън установеното за него непълно работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд, договора се счита за сключен за работа при нормална продължителност на работното време.

Въвеждане на непълно работно време от работодателя

Работодателят има право да разпореди, лицата наети за работа при пълно работно време, да изпълняват задълженията си при условията на непълно работно време. Това той може да направи само при намаляване на обема на работа и то за не-повече от три месеца в една календарна година. Въвеждането на непълно работно време поради намаляване обема на работа се извършва с писмена заповед на работодателя, за всеки отделен случай, след съгласуване с представители на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите. В заповедта следва задължително да се посочат продължителността на намаленото работно време, срока и работните места, за които то се въвежда. Заповедта се издава не по-малко от 10 работни дни преди преминаването на непълно работно време. Тъй като въвеждането на непълно работно време е право на работодателя, той няма задължение да иска съгласието на работниците и служителите, за които въвежда непълното работно време, когато се възползва от това си право. В тези случаи не се изготвят и допълнителни споразумения. Във всички случаи въведеното непълно работно време по този ред не може да бъде с по-малка от половината от продължителността на законоустановеното работно време, за периода на неговото изчисляване. Тук трябва да вмъкнем, че законоустановено работно време е това с нормална продължителност както и това с намалена продължителност, за работите определени в наредбата, за която говорихме по-горе. Това означава, че когато работодателя е въвел сумирано изчисляване на работното време (СИРВ), не е задължително продължителността на всеки работен ден да бъде не по-малка от законоустановената. Необходимо е обаче, продължителността на въведеното непълно работно време да бъде не по-малка от законоустановената за периода на сумираното отчитане, въведено от работодателя за седмица, месец или друг период, който не може да бъде по-голям от 6 месеца. В случай, че изчисляването на работното време е подневно продължителността на всеки работен ден не може да бъде по-малка половината от законоустановената, която е 6, 7 или 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица. Възнаграждението на работниците и служителите, работещи при тези условия, се определя пропорционално на отработеното време.

Ненормиран работен ден

За някои длъжности, за които отнапред се знае, че в определени периоди е наложително да се свърши по-голям обем от работа за по-кратък период – така например при годишно счетоводно приключване, при периодични инвентаризации или ревизии и други. Когато става дума за ненормиран работен ден отново говорим за право на работодателя дадено му от Кодекса на труда. Той упражнява това свое право със заповед, в която се определят длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден. Работниците и служителите, за които е въведен ненормиран работен ден са длъжни да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното им работно време. При тези условия е задължително да се спзват минималните размери на междудневните и междуседмични почивки. Освен редовните почивки през работния ден работниците и служителите, за които е установен ненормиран работен ден имат право и на допълнителна почивка след изтичането на редовното им работно време, която не може да бъде по-малка от 15 минути. Тези работници имат право и на допълнителен платен годишен отпуск, който не може да бъде по-малък от 5 работни дни. Извършената в повече работа през работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а когато работата налага да се работи и в почивни или в празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Тук обаче ще направим едно уточнение – отработеното в повече от работници и служители с ненормиран работен ден не може да се счита за извънреден труд по реда на чл. 143 от Кодекса на труда.

Режимът на работа за лицата с ненормиран работен ден се определя от работодателя, тъй като той най-добре познава естеството и характера на работата. Списъка с длъжностите с ненормиран работен ден може да бъде редактиран и допълван периодично от работодателя по негова преценка според необходимостта труда да бъде полаган и след изтичане на редовното работно време. Разбира се и тук работодателя следва предварително да съгласува действията си с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите.

Тъй като тук отново говорим за право на работодателя то той няма задължение да поиска съгласието на работниците и служителите, за които въвежда ненормиран работен ден. В този случай не се изготвят и допълнителни споразумения за промяна на трудовото правоотношение.