Пенсии за осигурителен стаж и възраст

/ Новини от НОИ / By

1. Какви са условията, на които трябва да отговаря едно лице, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

За да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, осигурените лица трябва да имат навършена минимална пенсионна възраст и определен стаж, както е показано в таблицата.

УСЛОВИЯ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ
ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ
(чл. 68 ал. 1 и 2 от КСО)
година на пенсиониране жени мъже
възраст стаж възраст стаж
2011 60 г. 34 г. 63 г. 37 г.
2012 60 г. 4м. 34 г. 4 м. 63 г. 4 м. 37 г. 4 м.
2013 60 г. 8 м. 34 г. 8 м. 63 г. 8 м. 37 г. 8 м.
2014 60 г. 8 м. 34 г. 8 м. 63 г. 8 м. 37 г. 8 м.
2015 60 г. 8 м. 35 г. 63 г. 8 м 38 г.
2016 61 г. 35 г. 4 м. 64 г. 38 г. 4 м.
2017 61 г. 4 м. 35 г. 8 м. 64 г. 4 м. 38 г. 8 м.
2018 61 г. 8 м. 36 г. 64 г. 8 м. 39 г.
2019 62 г. 36 г. 4 м. 65 г. 39 г. 4 м.
2020 62 г. 4 м. 36 г. 8 м.    65 г. 39 г. 8 м.
2021 62 г. 8 м.     37 г.    65 г.     40 г.
2022 63 г. 37 г. 65 г. 40 г.

В случай че лицата нямат право на пенсия по горните условия, до 31.12.2011 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От 31.12.2011 г. възрастта се увеличава, както е показано в таблицата.

УСЛОВИЯ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ ЗА
ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ
(чл. 68 ал. 3 от КСО)
година на пенсиониране възраст
(жени и мъже)		 минимален действителен
осигурителен стаж
(жени и мъже)
2011 65 г. 15 години
2012 65 г. 4 м. 15 години
2013 65 г. 8 м. 15 години
2014 65 г. 8 м. 15 години
2015 65 г. 8 м. 15 години
2016 66 г. 15 години
2017 66 г. 4 м. 15 години
                2018      66 г. 8 м.              15 години
2019 67 г. 15 години

Правото на пенсия не се погасява по давност. Лицата, които в предходна година са изпълнили условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще могат да се пенсионират и през следващите години, независимо от това дали има промени в условията за пенсиониране.

2. Има ли специфични условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и за кои лица се отнасят?

Изключение от общия принцип за пенсиониране осигурителният кодекс прави за следните категории лица:

  • Военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ;
  • държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
  • държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги;
  • държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт;
  • следователите и младшите следователи;
  • държавните служители от Държавна агенция “Национална сигурност”;
  • служителите в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 от Закона за министерството на вътрешните работи;
  • служителите на длъжност “водолаз” в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи.

а) Лицата, изпълнявали военна служба, придобиват право на пенсия при освобождаване от служба, независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени (18 години) като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

б) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при освобождаване от служба придобиват право на пенсия независимо от възрастта им и при осигурителен стаж както следва:

  • До 31.12.2011 г. – 25 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени (16 години и 8 месеца) като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи (чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО).
  • От 01.01.2012 г. – 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени (18 години) като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи (чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО).

в) Държавните служители от Държавна агенция “Национална сигурност” придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им и при осигурителен стаж, както следва:

  • До 31.12.2011 г. – 25 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени (16 години и 8 месеца) по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, на военна служба или по законите по ал. 2 (чл. 69, ал. 3, т. 1 от КСО).
  • От 01.01.2012 г. – 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени (18 години) по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, на военна служба или по законите по ал. 2 (чл. 69, ал. 3, т. 2 от КСО).

Лицата по ал. 1, 2 и 3 на чл. 69 от КСО, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им.

Служителите в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия независимо от възрастта при осигурителен стаж, както следва:

  • До 31.12.2011 г. – 25 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени (16 години и 8 месеца) в системата на гражданска защита (чл. 69, ал. 6, т. 1 от КСО).
  • От 01.01.2012 г. – 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени (18 години) в системата на гражданска защита (чл. 69, ал. 6, т. 2 от КСО).

Служителите на длъжност “водолаз” в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, ако са прослужили на тази длъжност 15 години,придобиват право на пенсия при прекратяване на правоотношението, независимо от възрастта (чл. 69, ал. 7 от КСО).

Осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1, 2, 3 и 6 се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по чл. 69, ал. 4 и 7 може да допълва осигурителния стаж по чл. 69, ал. 1, 2, 3 и 6.

 

3. Придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации

Балерини, балетисти и танцьори придобиват право на пенсия при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации (чл. 69а от КСО).

Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) “Културна организация” е структура, създадена съгласно чл. 4, ал. 1 или учредена съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, чийто предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство.

С чл. 3 от ЗЗРК е регламентирано, че културните организации осъществяват дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности. Културните организации по форма на собственост са държавни, общински, частни и със смесено участие. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗРК културните институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗРК дейност като частна културна организация могат да осъществяват лица, регистрирани по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или на закона за кооперациите, както и чуждестранни лица, учредени в съответствие със законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария.

Културните организации със смесено участие се създават между държавата, общините, юридически и физически лица или между някои от тях (чл. 11 ЗЗРК).

Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗЗРК Министерството на културата създава и поддържа информационен регистър на културните организации и институти, които подават заявление за вписване в регистъра преди започване на дейността си.

Правото на пенсия на посочените в чл. 69а от КСО лица се придобива при прекратяване на трудовото правоотношение, към която дата следва да са изпълнени условията за придобит осигурителен стаж – 25 години.

При определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, осигурителният им стаж, положен до 31.12.1999 г. вкл. е от първа категория труд по т. 66к от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Същият се превръща по чл. 104, ал. 2 от КСО като 3 години осигурителен стаж се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.

От 01.01.2000 г. до 31.12.2010 г. и след 04.08.2011 г. осигурителният стаж на длъжност “балерина, балетист или танцьор” в културни организации е от втора категория труд и се превръща като 4 години се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд. За периода от 1.01.2011 г. до 4.08.2011 г. включително, трудът на този кръг лица е от трета категория.

4. Как се определя размерът на пенсиите за осигурителен стаж и възраст?

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определякато доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто и съответната пропорционална част от процента за оставащите месеци осигурителен стаж.

Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За периода от 1 януари до 31 май 2012 г. e 136,08 лв., от 1 юни до 31 март 2013 г. – 145 лв., от 1 април 2013 г. до 30 юни 2014 г. –150 лв., от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2015 г. – 154,50 лв., а от 1 юли 2015 г. – 157,44 лв.

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 за лицата, пенсионирали се с 15 години действителен осигурителен стаж и навършени 65 години и 8 месеца през 2014 г. за мъжете и жените, не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер на пенсията по чл. 68, ал. 1. За периода от 1 януари до 31 март 2013 г. тя е в минимален размер 123,25 лв., от 1 април 2013 г. до 30 юни 2014 г. – 127,50 лв., от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2015 г. – 131,33 лв., а от 1 юли 2015 г. – 133,82 лв.

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.

Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:

1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;

2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от тези съотношения се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.

Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 2.

5. Как се определя доходът, от който се изчислява пенсията?

Средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

Зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход:

  • времето на наборната или алтернативна служба;
  • времето на отпуск за бременност и раждане, при осиновяване на дете от 2 – до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете без право на парично обезщетение и на платения и неплатения отпуск за отглеждане на дете, както и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за които не се изплаща парично обезщетение;
  • времето на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;
  • времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 КСО и по реда на отменените от 1 януари 2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 КСО;
  • времето след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете-инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;
  • времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;
  • времето след 1 април 1997 г., през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.;
  • времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 КСО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда;
  • времето след 31 декември 2010 г. на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка;
  • времето след 31 декември 2010 г., през което съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат и се е осигурявал за своя сметка;
  • времето, за което докторантите са внесли дължимите осигурителни вноски за периода на докторантурата;
  • времето, през което лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, са се осигурявали върху минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск, на временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид:

1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя или от органа по назначаването – възнаграждението за този отпуск, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;

2. за времето на временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване за периодите:

а) преди 1 януари 2000 г. – доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби;
б) от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. – обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;
в) от 1 януари 2005 г. – доходът, от който е изчислено паричното обезщетение;

3. за времето на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от Кодекса на труда – възнаграждението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, а ако осигурителни вноски не се дължат – минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.

Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 КСО, се взема предвид доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски.

В осигурителния доход се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.

Когато лицето е осигурено по едно правоотношение за всички социални рискове и пострада при трудова злополука или професионална болест по правоотношението, за което е осигурено само за трудова злополука и за професионална болест, средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява пенсията за трудова злополука или професионална болест, може да се определи и от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за всички социални рискове, ако това е по-благоприятно за него.

Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, през което лицата са били осигурени по чл. 4, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, изплатените възнаграждения, за които не са внесени осигурителни вноски, се вземат предвид при определяне на осигурителния доход за пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.

При определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО не се включват начислените, но неизплатени възнаграждения за времето до 31 декември 2006 г., и неначислените възнаграждения за времето до 31 декември 2009 г.

Източник: НОИ

Please rate this