Особености при отчитането на трудов стаж

Rate this post

За един ден се зачита времето, в което е отработено най-малко половината от законоустановеното работно време за длъжността

Особености при отчитането на трудов стаж
Особености при отчитането на трудов стаж

Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работник или служител е работил по трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение  според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с документ за възникване и за прекратяване на правоотношението.

Направете консултация с нашата счетоводна кантора в София за повече информация!

Трудовият стаж се удостоверява с трудова книжка. Тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства относно трудовата дейност на работника или служителя. При постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да представи на работодателя си трудова книжка, като последният отразява в нея постъпването на работа.

СРОК! – Когато работникът или служителят постъпва на работа за първи път, работодателят е длъжен да го снабди с трудова книжка в срок от 5 дни. Дните са календарни.
Внимание! – Постъпването за първи път се удостоверява от работника или служителя с писмена декларация.
Трудовата книжка се съхранява само и единствено от работника или служителя, който е длъжен да я предоставя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея. Работодателят не може в никакъв случай да съхранява трудовите книжки на работниците и служителите, дори и с тяхното изрично писмено съгласие.

Изчисляването на трудовия стаж

става по реда на Кодекса на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Той се изчислява в дни, месеци и години. За един ден трудов стаж се зачита времето, през което работник или служител е отработил най-малко половината от законоустановеното за него работно време по едно или няколко трудови правоотношения.

При подневно изчисляване на работното време, когато са отработени всички работни дни през месеца, той се признава за пълен месец. Когато в отделни месеци са отработени по-малко от работните дни в съответния месец, трудовият стаж се зачита за толкова месеца, колкото се получават, като общия брой на отработените дни през тези месеци се раздели на 21 (при 5-дневна работна седмица) и на 25 (при шестдневна работна седмица), като към така изчисления трудов стаж се прибавят и зачетените пълни месеци

Всеки 12 месеца трудов стаж, изчислени по този метод, се зачитат за една година трудов стаж. При сумирано изчисляване на работното време (СИРВ) трудовият стаж се изчислява, като изработените по графика часове за периода на сумирането, след превръщането на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на нормалната продължителност на работното време за съответната длъжност или работно място. Изчисленият по този начин трудов стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни в периода на СИРВ.

Разлика с практиката на НОИ

В трудовия закон и в наредбата за прилагането на глава седемнадесета от него, която се издава от Министерския съвет, има съвсем малки разлики, тълкуването на които обаче води до съществени разлики в начина на изчисляване на трудовия стаж в практиката на НОИ и в практиката на колеги, които се занимават с ТРЗ и осигуряване. Накратко – НОИ са възприели метода на изваждането и изчисляват трудовия стаж в календарни дни, като се счита, че в един месец има средно 30 календарни дни. Според наредбата, както вече казахме по-горе, всеки месец има средно 21 работни дни при петдневна работна седмица и 25 работни дни при шестдневна работна седмица. По този начин за периода от 01.03.2013 до 15.03.2013 включително при пълно работно време изчисленият стаж според наредбата ще бъде равен на 11 дни, а според практиката на НОИ ще бъде равен на 15 дни.

Често допускана грешка при отчитането на трудов стаж

е, че при работно време от 4 часа работодателите не зачитат трудовия стаж в пълен размер. В трудовия закон, както и в наредбата е ясно казано, че за един ден се зачита времето, в което е отработено най-малко половината от законоустановеното работно време за съответната длъжност или работно място.

По този начин без значение дали лицето е работило на 4-, 5-, 6-, 7- или 8-часов работен ден при законоустановено работно време от 8 часа дневно, трудовият му стаж ще бъде зачетен в пълен размер. Например за периода 01.03.2013 до 31.03.2013 включително при пълно работно време и изработени всички работни дни през месеца ще бъде зачетен един пълен месец трудов стаж.

За същия период при изработени всички работни дни през месеца, но на 4-часов работен ден, той отново ще бъде зачетен за пълен месец трудов стаж. Това е така, тъй като лицето е отработило най-малко половината от законоустановеното работено време за длъжността или работното място. По друг начин стоят нещата обаче, когато работното време е по-малко от 4 часа дневно.

Например за периода 01.03.2013 до 15.03.2013 включително при работно време от 3 часа дневно за трудов стаж ще бъдат зачетени 4 дни. Трудовият стаж в този случай се изчислява по следния начин: За посочения период има 11 работни дни, в които лицето е работило по 3 часа дневно, което е равно на 33 изработени часове.

Нормалната продължителност на работното време за длъжността е 8 часа. За да изчислим стажа, е нужно да разделим изработените часове в посочения период на нормалната продължителност на работното време или 33/8=4.125 (4 дни зачетен трудов стаж). За да стане по-ясно, ще дадем още един пример за периода 01.03.2013 до 31.03.2013 включително при работно време от 3 часа дневно.

Трудовият стаж в този случай се изчислява по следния начин: За посочения период има 21 работни дни, в които лицето е работило по 3 часа дневно, което е равно на 63 изработени часове. За да изчислим стажа, е нужно да разделим изработените часове в посочения период на нормалната продължителност на работното време или 63/8=7.875 (8 дни зачетен трудов стаж).
В заключение мога само да дам препоръка трудовият стаж да бъде изчисляван по реда на наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

Източник: https://www.capital.bg/

Удостоверяване на осигурителен стаж (ОС)

За удостоверяване на осигурителен стаж се използват данните от Регистъра за осигурените лица (РОЛ) за време след 31.12.1996 г. и следните необходими документи:

  • Трудова книжка
  • Служебна книжка
  • Осигурителна книжжа
  • Военна книжка / Военно отчетна книжка
  • Книжка от МВР
  • Книжка от МО / МНО
  • Книжка от СВОК
  • обр. УП-30
  • обр. УП-3
  • обр. УП-13
  • обр. УП-13.1
  • обр. УП-14
  • обр. УП-16
  • Удостоверение обр. В от МВР
  • Удостоверение от Държавни архиви (ДА)
  • Удостоверение от Държавен военен архив – Велико Търново
  • Удостоверение от Осигурителния архив (ОА) на Българската армия (БА)
  • Удостоверение от СВОЧ
  • Удостоверения от затвори
  • Решение на съда
  • Акт за раждане на дете на неработеща майка
  • Други документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж

Зачитане на осигурителен стаж


Времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране по действащите към тази дата разпоредби, се признава за осигурителен стаж (на основание § 9 от ПЗР на КСО).

За да се формира времето, което се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, както и да се изчисли неговата продължителност, следва да се посочи кръгът на осигурените лица по КСО. Те са обхванати в разпоредбата на чл. 4 и чл. 4а от Кодекса, които постановяват следното:

„Чл. 4. (1) Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:

работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1 от КСО. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;
държавните служители по Закона за държавния служител;
съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (в сила от 15.08.2015 г.), държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по Закона за държавна агенция „Разузнаване“ и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от КСО;
членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;


отменена от 01.01.2015 г., ДВ, бр. 107 от 2014 г.;
управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета на Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
отменена от 01.01.2019 г. ДВ., бр. 102 от 2018 г.,
кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт.
(2) отменена от 01.01.2015 г. ДВ, бр. 107 от 2014 г.;

(3) (Частично обявена за противоконституционна от КС на РБ относно работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст – ДВ, бр. 55 от 2000 г.) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
(обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 55 от 2000 г.) докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;
лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец
(4) Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

(5) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Зачитане на осигурителен стаж

(6) Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.

(7) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

(8) отменена от 01.01.2013 г., ДВ, бр. 99 от 2012 г.

(9) Съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от КСО, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по чл. 4, ал. 1 и/или чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а от КСО. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а за съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО – върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(10) Лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.

(11) Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, на лицата по ал. 7 и 9 и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Чл. 4а. (1) Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) Лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО по свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица върху избрания месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(3) Лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Безработица“ и фонд „Трудова злополука и професионална болест“, както следва:

19,8 на сто за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещите при условията на I или II категория труд – 22,8 на сто;
14,8 на сто за фонд „Пенсии“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г., а за работещите при условията на I или II категория труд – 17,8 на сто;
3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“;
1 на сто за фонд „Безработица“;
1,1 на сто за фонд „Трудова злополука и професионална болест“;
(в сила от 15.08.2015 г.) за морските лица, направили избор по чл. 4б, ал. 1 от КСО, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1 от КСО;
(в сила от 01.01.2016 г.) за морските лица, направили избор по чл. 4в, ал. 1 от КСО, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е със съответния размер на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2 от КСО.
(4) Лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО не определят окончателен размер на осигурителния доход от трудово правоотношение като морски лица.

(5) Редът за осигуряване на лицата по чл. 4а, ал. 1 и 2 от КСО се урежда с акта на Министерския съвет по чл. 4, ал. 11 от КСО.

(6) Когато лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО получават доходи и от дейности по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО;
доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
осигурителния доход като морски лица;
осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
доходи за работа без трудово правоотношение.
(7) Осигурителните вноски на лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО се удържат и внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.“

За осигурителен стаж се зачита и времето с вноски от осигурителя, както следва:

  1. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
  2. времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10 и ал. 3, т. 5 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10 от КСО, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
  3. времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната;
  4. времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО.
  5. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.

Зачитане на времето с внесени от лицата осигурителни вноски за закупуване на осигурителен стаж

За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски изцяло за сметка на лицата, се зачита:

  1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;
  2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“.
  3. време на недостигащ осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но не повече от 5 години. Недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението за пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред (по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО), Ако лицата вече са закупили периоди на обучение по-малки от 5 години по т. 1 и 2, имат право да внесат осигурителни вноски само за разликата до 5 години.

За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:

  1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
  3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година, за 2020 г. – до 60 работни дни през една календарна година, а за 2021 и 2022 г. – до 90 работни дни през една календарна година;
  4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица;
  5. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.

За осигурителен стаж се зачита и неотработено време, за което се следва осигуряване:

  1. през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
  2. през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КСО и чл. 4а, ал. 1 от КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;

  1. през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет върху последното брутно възнаграждение;
  2. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;
  3. през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО.

Осигурителният стаж се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето. Осигурителните вноски са в размерите за фонд „Пенсии“ или фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. За Учителския пенсионен фонд не се дължат осигурителни вноски за периодите, през които лицето е получавало обезщетение за време, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование.

За осигурителен стаж се зачита и време в друга заетост, осигурено за сметка на Държавния бюджет на Република България:

  1. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране, за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
  2. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.

Определяне продължителността на осигурителния стаж

Редът и начинът за удостоверяване и изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт, а именно с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Начините за определяне продължителността на осигурителния стаж са регламентирани в разпордбите на чл. 38 и 39 от НПОС.

Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години, а за периода след 31 декември 2004 г. – в часове, дни, месеци и години, за времето, през което лицата са били осигурени за инвалидност, старост и смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски.

I. За времето преди 1 януари 2003 г. осигурителният стаж за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО се зачита и изчислява, както следва:

 1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са отработили най-малко половината от законоустановеното за тях работно време за деня и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време;

 2. осигурителният стаж на лицата, които са отработили по-малко от посоченото в т. 1 работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на законоустановената за тях дневна продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време;

 3. осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение, по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната;

 4. за един месец осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се зачита месецът, през който са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната; ако през месеца е получено възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната

II. Осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4, 6 и 7 от КСО за времето след 31 декември 2002 г., а за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО – за времето след 27 декември 2003 г., се зачита и изчислява така:

1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 и 6 от КСО са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху възнаграждението им, а за работниците и служителите – върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност;

2. осигурителният стаж на лицата по т. 1, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време, с изключение на случаите по ал. 16;

3. за осигурителен стаж на управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и на лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски, върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода на работа по договорите;

4. за осигурителен стаж на лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от КСО, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода, през който е извършена трудова дейност;

5. времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, на неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година, за 2020 г. – до 60 работни дни, а за 2021 г. и 2022 г. – 90 работни дни, през една календарна година и на платените отпуски по Кодекса на труда (КТ) или по други закони; когато лицето е работило при непълно работно време, тези отпуски се зачитат за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време;

6. времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време;

7. времето, за което на лицата е изплатено гарантирано вземане от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ за периоди до 31.12.2006 г., тъй като от 1.01.2007 г. се ползват данните за начислени и неизплатени трудови възнаграждения.

III. Когато при изчисляването на осигурителния стаж за периода до 1 януари 2005 г. или при отпускане на пенсии след тази дата, се получи остатък, по-голям от половината от дневното работно време, определено съгласно КТ или друг нормативен акт, той се зачита за един ден осигурителен стаж.

Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с разходите за дейността, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора.

Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е подлежало на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение след намаляването с разходите за дейността се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

За един месец осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 9 от КСО се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски. Ако през месеца възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

За осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9 от КСО и чл. 4а от КСО се зачита времето, за което са внесени осигурителни вноски.

При изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които са работили при определено с Кодекса на труда или с друг нормативен акт работно време, един пълен месец осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж всичките работни дни.

Ако зачетените за осигурителен стаж дни през отделни месеци на годината са по-малко от работните дни за месеца, осигурителният стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на дните, зачетени за осигурителен стаж, включително дните на ползвания законоустановен отпуск, се раздели на 21 при 5-дневна работна седмица и на 25 при 6-дневна работна седмица. Към изчисления по този начин осигурителен стаж се прибавят и пълните месеци, зачетени за осигурителен стаж, през годината.

Ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. Една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца.

Среднодневната минимална работна заплата за страната се определя, като минималната работна заплата, установена за страната, се раздели на броя на работните дни за съответния месец.

Осигурителният стаж за времето до 31 декември 2008 г. на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации, се определя, като за един месец осигурителен стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите училища – 50 часа, и са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато са изработени по-малко от 75, съответно 50, часа, общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2, и осигурителният стаж се зачита в дни, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съобразно зачетеното за осигурителен стаж време. За времето след 1 януари 2009 г. осигурителният стаж се зачита по чл. 9 от КСО съобразно сключения договор.

От 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време.

Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение – обр. УП – 3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд.

На наетите на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно за осигурителен стаж преди 1 януари 2003 г. се зачитат:

  1. годината, през която са реализирали доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са получили възнаграждение не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната;
  2. месеците в годината, през която е получено по-малко от посоченото в т. 1 трудово възнаграждение, като сумата, получена за годината, се раздели на съответната минимална месечна работна заплата;
  3. дните за месеца, през който е получена по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната, се зачитат, като получената сума се раздели на съответното минимално дневно възнаграждение.

За един месец осигурителен стаж на тези лица след 31 декември 2002 г. се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност.