Работодателят, поради спадане обема на работа, намалява основната заплата на част от служителите с по-висока квалификация и трудов стаж с 30%,
а на друга част от служителите – с по-ниска квалификация – с 10%. Има ли право работодателят да намали с различен процент основното възнаграждение и как може да се защитя?
Размерите на основното и на допълнителните трудови възнаграждения, на които работникът или служителят има право съобразно приетата в предприятието система на заплащане на труда, се договарят между страните по трудовия договор. Както всяко друго условие по договора, така и размерите на възнагражденията, могат да бъдат изменяни само при наличието на взаимно писмено съгласие между страните. Едностранно работодателят няма право да намалява основната заплата. Той може само да увеличава размера на трудовото възнаграждение, на основание чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда.
Следователно, ако няма никакви други промени в характера на изпълняваната работа и в организацията на труда, едностранното намаление на трудовите възнаграждения от работодателя представлява нарушение на Кодекса на труда. В такива случаи, ако смята, че правата му са нарушени от работодателя, работникът или служителят може да се защити по следните начини:
– да уведоми Инспекцията по труда за допуснатото нарушение и да поиска да бъде направена проверка на законосъобразността на действията на работодателя;
– да предяви иск пред съда за причинените му от работодателя щети поради едностранното намаляване на заплатите;
– да прекрати едностранно и без предизвестие трудовия договор на основание чл. 327, т. 3 от Кодекса на труда.
При намаляване обема на работата по обективни причини работодателят има няколко законни пътя за действие:
1. след анализ на числеността на персонала да прекрати трудовите договори на някои работници или служители, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, като се съобрази с действието на предварителната закрила по чл. 333 от Кодекса на труда при уволнение на посочените в същия член категории работници и служители;
2. по реда на чл. 138а от Кодекса на труда, след предварително съгласуване с представителите на работниците и служителите да въведе за определен период намалено работно време, при което трудовите възнаграждения вероятно ще се намалят пропорционално на отношението между намаленото и пълното работно време;
3. по реда на чл. 120 от Кодекса на труда да възложи временно друга работа на работниците и служителите, които са в престой поради намаления обем на работата. В този случай им се заплаща възнаграждение според изработеното, но не по-малко от договореното основно и допълнително трудови възнаграждения;
4. да разпореди на работниците и служителите, които по производствени причини са в престой, да ползват изцяло или частично, но не по-малко от половината, от полагащия им се за годината отпуск;
5. да предложи на работниците и служителите да подадат молби за ползване на неплатен отпуск на основание чл. 160 от Кодекса на труда, тъй като той няма право да разпорежда ползването на неплатен отпуск;
6. да предложи на работниците и служителите доброволно да подпишат допълнителни споразумения за временно намаляване на заплатите. Тези мерки може да се използват поотделно или в съвкупност по преценка на работодателя, но при пълно спазване на закона.
Работникът или служителят, спрямо когото са приложени тези мерки, има право да защити интересите си в съда, ако смята, че работодателят е нарушил закона или не е изпълнил условие по трудовия договор.
Източник: https://zakonnik.bg/