Данъкът да се диференцира и за други храни – 10% за млечни и месни изделия, предлага Мариана Кукушева
ДДС за хляба да е 5%, настояват производители
В България хлебопроизводството е браншът с най-голям дял в сивата икономика. Това каза Марияна Кукушева, председател на УС на Браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите, пред “Фокус”.
„Единственото решение за това да бъде ударена и ликвидирана сивата икономика е наистина възможността да въведем диференцирана ДДС ставка на храните. От 1 юли 2015 г. Румъния диференцира ДДС ставката на всички останали храни, тъй като на хляба беше диференцирана още преди 2 години. Това полага реалната опасност на българската трапеза да започнат да се консумират млечни и месни изделия, произведени в Румъния”, заяви Кукушева.
„В момента, ако вземете един продукт, произведен в България и продукт, произведен например в Германия, разликата в цената за потребителя е 20% повече за българския продукт. Тези 20% идват именно от 20% ДДС, което предполага, че с колкото процента намалим ДДС-то, ще увеличим броя на работните места, ще намалим кражбата на ДДС и в същото време точно с толкова процента ще намалим крайната цена на продукта към потребителя. Ще повишим неговата покупателна способност”, подчерта тя.По думите й събираемостта от косвените данъци ще бъде драстично увеличена. „В последните 3 месеца данъчните власти в България успяха да съберат едни немислими суми. Следващата крачка за осъществяване на още по-висока събираемост и изчистване на сивия сектор е диференцираната ДДС ставка на храните. Ако приемете за месни и млечни изделия да бъде 10%, е нормално за хлебните и тестени изделия да бъде 5%”, каза още Мариана Кукушева.
Още е рано да гадаем каква ще бъде реколта за 2015 година, коментира председателят на съюза на хлебопекарите. „Следим борсовата информация, която ни дава Комисията по зърното към Министерството на земеделието и храните”, заяви Кукушева. Хлебопроизводителите нямат притеснения относно качеството на реколтата, успокои тя.
„Към момента наистина има пропаднали площи, които са в процедура на описване и ще бъдат компенсирани от ЕК с малкото уточнение, че всяка компенсация идва с една година закъснение. Притеснителното засега е, че пропадналите площи са най-много в Златна Добруджа, където би трябвало отдавна да са проведени някои мероприятия”, обясни Кукушева.
