България с шанс за финансиране само на 1 проект по Плана Юнкер

Страната ни подаде общо 18 предложения на стойност 3,5 млрд. евро, но засега те не са сред посочените

България с шанс за финансиране само на 1 проект по Плана Юнкер
България с шанс за финансиране само на 1 проект по Плана Юнкер

Само един от общо 18-те проекта, подадени от България по т.нар. План Юнкер, има шанс да получи финансиране от Европейската комисия. Това става ясно от доклад на работната група за работа по проектите, кандидатстващи за финансиране от Плана за стратегически инвестиции на ЕС за 2015-2017, съобщава БГНЕС.

Т.нар. План “Юнкер” (носещ името на председателя на ЕК Жан Клод Юнкер) предвижда инвестиции на 315 млрд. евро в реалната икономика на 28-те държави-членки на общността в следващите три години. В работната група, изготвила Доклада, влизат представители на ЕК, Европейската инвестиционна банка и държавите-членки на ЕС.

На 16 април на посещение в София ще пристигне заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен, отговарящ за работните места, растежа, инвестициите и конкурентноспособността. Визитата на Катайнен е част от роуд шоуто, с което в държавите-членки на ЕС се представя Планът за инвестиции. От началото на годината Юрки Катайнен вече е посетил с такава цел Германия, Хърватия, Чехия, Испания, Франция, Португалия, Кипър.

Преди да дойде в България, Юрки Катайнен ще е на посещение в Холандия. Заместник-председателят на ЕК Катайнен ще бъде приет от президента Росен Плевнелиев, от премиера Бойко Борисов, както и от вицепремиера Томислав Дончев и от икономическия министър Божидар Лукарски, пише в интернет-страницата на вицепрезидента на Комисията.

В края на 2014 г. България кандидатства за финансиране по Плана “Юнкер” с 18 проекта на стойност над 3,5 млрд. евро. Шансовете засега са да получим едва 38 млн. евро, при това по съвместен проект с Гърция – изграждането на междусистемната газова връзка между двете страни, което би позволило България да получава природен газ, който ще се доставя до Солун по вода. Проектът е приоритетен за ЕС, с оглед осигуряването на енергийна независимост на държави като България, които в момента получават газ единствено от Русия.

От доклада на работната група, която на база на стратегическите приоритети на ЕС, вече е подбрала примерни проекти, които ще получат финансиране, става ясно още, че интерконекторната връзка между България и Гърция би струвала 48 млн. евро (38 млн. евро, от които ще бъдат финансирани по Плана “Юнкер”).

В официална информация на българското Министерство на енергетиката от март т.г. , обаче, индикативната стойност на газовата връзка е определена на 220 млн. евро. Разминаването би могло да се дължи и на факта, че посочените данни в доклада на работната група за стойността на всеки от проектите са предварителни и подлежат на последващ преглед и изменение, преди окончателното одобрение за финансирането им.

Нито един от останалите проекти, с които България кандидатства, засега не е сред посочените с шанс за финансиране. Нашите проекти са основно от областта на инфраструктурата (строеж на скоростни пътища между Видин и Ботевград и Русе-Велико Търново, както и на магистралата София-Калотина), модернизация на ж.п. инфраструктура по направлението Русе-Варна и Карнобат-Синдел.

Страната ни кандидатства още за изграждане на нова електропреносна мрежа, подмяна на ВиК на 40 общини, както и дори с проект за саниране на панелните блокове. В областта на обученията и иновациите кандидатстваме с проект за подпомагане на безработни студенти и развитие на бизнес в областта на информационните технологии. С част от проектите България кандидатства и по други финансови инструменти на ЕС – “Механизма за свързана Европа” и “Хоризонт 2020”.

Планът “Юнкер” е обект на широк дебат в институциите на Европейския съюз, включително заради решението част от средствата за формирането на Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) да бъдат взети от “Свързана Европа” и “Хоризонт 2020”. На 20 април се очаква Европейският парламент да разгледа предложението на Европейската комисия за регламент за създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EФСИ), чрез които реално ще се финансират проектите.

Инвестиционният план за следващите три години разчита преди всичко на частни инвестиции, основно чрез дългосрочно кредитиране. Гаранцията, която ЕС дава е в размер на 16 млрд. евро (от тях – 3,3 млрд. евро от “Свързана Европа” и 2,7 млрд. евро от “Хоризонт 2020”), още 5 млрд. евро са гаранциите от Европейската инвестиционна банка. С тях се формира т.нар. ЕФСИ с размер от 21 млрд. евро. Целта е до 2017 г. тези средства да нараснат 15 пъти. ЕФСИ вече събра над 25,5 млрд. евро, при това още преди да е стартирал. За момента от държавите-членки на ЕС три са се включили с по 8 млрд. евро – Германия, Италия и Франция. Испания предоставя 1,5 млрд. евро, а на 7 април Люксембург обяви, че ще участва с 80 млн. евро. Участието на държавите-членки на ЕС не е задължително. За момента България не е изразявала официална позиция дали ще участва във формирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции.

Според данните на Дирекция “Икономическа и финансова политика” при Министерство на финансите работата на ЕФСИ трябва да стартира до средата на тази година, когато ще бъде изготвен и “първоначален списък с подходящи за финансиране проекти от стратегическо значение за ЕС”.

Подадените проекти от 28-те държави-членки по Инвестиционния план на ЕС са над 2000, като финансирането за тях би излязло над 1,3 трилиона евро. От Доклада на Работната група за работа по проектите по Плана “Юнкер” става ясно, че с най-големи шансове за финансиране са проектите, в които участие имат “старите” държави-членки на ЕС. Българо-гръцката газова връзка е със символичен бюджет спрямо другите проекти на ЕС, които ще се финансират по Плана “Юнкер”.

Източник: https://www.economic.bg/

Scroll Up